Диви страсти около Иван Грозни
Руската история е един огромен вулкан. При това настоящ, клокочещ, а не латентен. Какво изригва този вулкан? - Около тази загадка се вихрят безспирни пристрастености. А един от централните сюжети в бурната история на Русия е Иван Грозни.
И през днешния ден, повече от четири века след гибелта си, този съветски цар е център на внимание. 37-годишен варварин, дошъл от Воронеж в Москва, атакува с нож известната картина на Иля Репин „ Иван Грозни убива сина си “. Както е споделил пред полицията, той считал, че картината не е исторически достоверна, защото нямало никакви научни доказателства за това, че царят фактически е умъртвил сина си.
Ние в никакъв случай няма да узнаем какво се е случило в реалност. Съвременното проучване на тленните остатъци на царския наследник не даде никакъв резултат. Въпросът обаче не е в историческия факт на убийството, а в разногласието към признака, в който се е трансформирала личността на Иван Грозни, безусловно разпнала Русия на кръста на нетърпими премеждия. Според историка Карамзин, версията за убийството на царския наследник (по политически или битови причини) е на първо място апел за битка против тиранията.
Иван Грозни - Разединителят
Иля Репин също стачкува против произвола на единовластието и самодържавието, изобразявайки през 1883-1884 Иван Грозни като садист, малък тиранин и палач. Картината влияе поразително на фена - човек запомня за цялостен живот освен безумните очи на Грозни, само че и жертвеното, окървавено лице на жертвата. Репин кръщава творбата си „ Кървава картина “. Днес тя наподобява по-актуална от всеки път.
Навремето оберпрокурорът на Светия синод Константин Победоносцев разкрил в нея революционен дух и помолил Александър Трети да забрани общественото ѝ излагане. Императорът се съгласил, само че възбраната не траяла дълго. Оттогава отношението към Иван Грозни дефинитивно разединява съветското общество: държавниците, православните радикали и националистите виждат в Иван Грозни идеала на съветския държател, а либералите - спирачка в руската история. Това е била и същността на спора сред Сталин и Айзенщайн във връзка кино лентата „ Иван Грозни “.
Изглежда би трябвало да причислим вандала, осъществил офанзивата, към лагера на православните съперници на картината, които през 2013 година бяха призовали министъра на културата да смъкна картината от Третяковската изложба. Изобщо, вандализмът е присъщ за общуването на съветските националисти с изкуството: те възприемат художествения дискурс единствено като агитационен материал - разделят го на „ наше “ и „ не наше “. И в случай че вътрешно усещат, че изкуството не е „ наше “, т.е. „ тяхно “, книгата, картината и скулптурата подлежат на възбрана и заличаване. Тези деятели не се разграничават изключително от националсоциалистическите борци против „ дегенеративното изкуство “ от 1930-те години. Още тогава, обаче, историята сподели, че сходни гледни точки непреклонно водят до исторически провал.
Историята се повтаря
Виктор Ерофеев
Картината на Репин е потърпевша на три места - както през 1913 година, когато някой си Балашов също пробожда с нож картината на три места. Навремето неговата „ акция “ е провокирала сериозна социална дискусия, в която се е включил и самият художник. Балашов протестирал с акцията си против „ прекомерно кървавата картина “. Либералите тогава нарекли осквернителя „ наемник на царизма “.
Специалистите считат, че развалената картина ще бъде поправена, както и преди 100 години - ще я реставрират и тя ще оживее още веднъж. Много по-трудно ще бъдат излекувани обаче оглупелите от казионния национализъм самозвани „ отмъстители “, борещи се против „ поругаването “ на националната история. Всъщност те не схващат нито от национализъм, нито от художествено творчество.
Виктор Ерофеев е един от най-известните модерни съветски писатели. Той е още литературовед и ефирен водещ, джентълмен на френския Орден на почетния легион.
Виж всички публикации от Виктор Ерофеев-->
И през днешния ден, повече от четири века след гибелта си, този съветски цар е център на внимание. 37-годишен варварин, дошъл от Воронеж в Москва, атакува с нож известната картина на Иля Репин „ Иван Грозни убива сина си “. Както е споделил пред полицията, той считал, че картината не е исторически достоверна, защото нямало никакви научни доказателства за това, че царят фактически е умъртвил сина си.
Ние в никакъв случай няма да узнаем какво се е случило в реалност. Съвременното проучване на тленните остатъци на царския наследник не даде никакъв резултат. Въпросът обаче не е в историческия факт на убийството, а в разногласието към признака, в който се е трансформирала личността на Иван Грозни, безусловно разпнала Русия на кръста на нетърпими премеждия. Според историка Карамзин, версията за убийството на царския наследник (по политически или битови причини) е на първо място апел за битка против тиранията.
Иван Грозни - Разединителят
Иля Репин също стачкува против произвола на единовластието и самодържавието, изобразявайки през 1883-1884 Иван Грозни като садист, малък тиранин и палач. Картината влияе поразително на фена - човек запомня за цялостен живот освен безумните очи на Грозни, само че и жертвеното, окървавено лице на жертвата. Репин кръщава творбата си „ Кървава картина “. Днес тя наподобява по-актуална от всеки път.
Навремето оберпрокурорът на Светия синод Константин Победоносцев разкрил в нея революционен дух и помолил Александър Трети да забрани общественото ѝ излагане. Императорът се съгласил, само че възбраната не траяла дълго. Оттогава отношението към Иван Грозни дефинитивно разединява съветското общество: държавниците, православните радикали и националистите виждат в Иван Грозни идеала на съветския държател, а либералите - спирачка в руската история. Това е била и същността на спора сред Сталин и Айзенщайн във връзка кино лентата „ Иван Грозни “.
Изглежда би трябвало да причислим вандала, осъществил офанзивата, към лагера на православните съперници на картината, които през 2013 година бяха призовали министъра на културата да смъкна картината от Третяковската изложба. Изобщо, вандализмът е присъщ за общуването на съветските националисти с изкуството: те възприемат художествения дискурс единствено като агитационен материал - разделят го на „ наше “ и „ не наше “. И в случай че вътрешно усещат, че изкуството не е „ наше “, т.е. „ тяхно “, книгата, картината и скулптурата подлежат на възбрана и заличаване. Тези деятели не се разграничават изключително от националсоциалистическите борци против „ дегенеративното изкуство “ от 1930-те години. Още тогава, обаче, историята сподели, че сходни гледни точки непреклонно водят до исторически провал.
Историята се повтаря
Виктор Ерофеев
Картината на Репин е потърпевша на три места - както през 1913 година, когато някой си Балашов също пробожда с нож картината на три места. Навремето неговата „ акция “ е провокирала сериозна социална дискусия, в която се е включил и самият художник. Балашов протестирал с акцията си против „ прекомерно кървавата картина “. Либералите тогава нарекли осквернителя „ наемник на царизма “.
Специалистите считат, че развалената картина ще бъде поправена, както и преди 100 години - ще я реставрират и тя ще оживее още веднъж. Много по-трудно ще бъдат излекувани обаче оглупелите от казионния национализъм самозвани „ отмъстители “, борещи се против „ поругаването “ на националната история. Всъщност те не схващат нито от национализъм, нито от художествено творчество.
Виктор Ерофеев е един от най-известните модерни съветски писатели. Той е още литературовед и ефирен водещ, джентълмен на френския Орден на почетния легион.
Виж всички публикации от Виктор Ерофеев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ